Последните препоръки на FATF за България засягат публични и частни икономически субекти. В съответствие с FATF предписанията те имат за задача да се справят с критични заплахи и рискове в икономически и политически план. Основната цел е ефикасното противодействие на редица финансови престъпления в България.

През 2023 г. България бе включена в „сивия списък“ на FATF, което означава, че страната трябва да подобри механизмите си за борба с финансовите престъпления. Препоръките на FATF са важни за вътрешната финансова стабилност и за утвърждаването на България като надежден глобален партньор. Това включва не само прането на пари, но и рисковете, свързани с тероризъм и пролиферация.

Присъствието в списъка показва, че досегашните мерки не са били достатъчно ефективни, въпреки усилията за реформи. Препоръките на FATF засягат широк кръг от субекти – банки, финансови компании, инвеститори и регулатори. Изпълнението им е от решаващо значение за подобряването на международната репутация и привличането на чуждестранни инвестиции.

В последния си доклад Работната група за финансови действия очертава няколко ключови слаби моменти в съществуващите у нас AML регулации и направления, в които родните институции и бизнес трябва да положат допълнителни усилия, а именно:

• Укрепване на законодателната рамка: необходимо е въвеждане на нови, осъвременени и съобразени с актуалната действителност нормативни разпоредби, касаещи определянето, преследването и наказанието на цялата съвкупност от актове, свързани с престъплението пране на пари, от една страна, и финансиране на тероризма от друга.
• Засилване на регулаторния надзор: изисква се усъвършенстване на процеса по мониторинг на така посочените престъпни дейния и увеличаване на санкциите, свързани с тях, като за целта предварително е подобрен и екипът на надзорните органи в ДАНС и БНБ.
• Повишаване на прозрачността на финансовите потоци: препоръчва се учредяване на централизирани регистри с редовно актуализирани данни, а самите фирми да повишат честотата и детайлността в отчетите си, осигурявайки по-прозрачна проследимост на транзакции, свързани с високорискови юрисдикции.
• Укрепване на международното сътрудничество: необходимо е да се подобри международният обмен на ключова за кръга от съответните престъпления информация, като се увеличи и ефективността в координацията между страните, участващи в разследване на трансгранични финансови престъпления. Препоръчва се създаването на механизми за по-бърза реакция при рискови дейност.

Наличието на нови FATF препоръки за България е доказателство, че България отново изостава в редица финансови и икономически сфери на международно ниво, а по-конкретно за пореден път се отдалечава от присъединяването си към Еврозоната. Ето още от последиците за страната ни.

Отчетен е спад в инвеститорското доверие и риск от изтегляне на сериозни капитали от страната ни, което ще доведе до допълнителни разходи за и така натоварения с допълнителни финансови задължения, свързани с ALM регулации бизнес. Съвсем естествено общо последствие от тези рискове е и допълнителното забавяне в икономическия ни растеж.

Банките търпят все по-силно влошаваща се репутация, докато международните ни финансови партньори затягат мерките по ключови процедури като KYC. По този начин бизнесът допълнително страда от нови разходи и административна тежест. Налице е ограничен достъп на родните банки и компании до стандартни международни инструменти като участие в проекти и откриване на разплащателни сметки.

Заради новите FATF препоръки за България изглежда като страна със системно затруднение в справяне със задачата за борба с прането на пари и поради това рейтинговите агенции й дават слаба оценка в определянето на местния бизнес климат и благонадеждност при кредитирането и финансирането ни.

Страната ни е изправена пред важната задача да избегне горепосочените икономически рискове. За целта е нужно да се направят усилия в следните действия:

• Цялостно преразглеждане на националната стратегия за борба с прането на пари, която да покаже реални резултати, а не само формалното й присъствие на документно ниво.
• Скоростно въвеждане на високотехнологични решения в ефективната автоматизация при проследяването на ефекта от въведените AML регулации. Нужно е да се подобрят мониторинг и транзакционните системи, както и да се осъвремени анализът на рискове и събирането на данни за бенефициенти.
• Бизнесът и институциите трябва да станат по-осведомени относно новите AML регулации, като се препоръчва организирането на редовни обучения, прокрадването на експертни насоки и кампании за по-ефективното прилагане на изискванията в актуалните FATF препоръки за България.
• За целите на разширяване на ресурсите и компетенциите на контролните органи се препоръчва инвестицията в експертен човешки капитал, въвеждане на съвременни технологии и подобряване на междуинституционално сътрудничество.

В условията на засилените регулаторни изисквания, Truvity предлага иновативни технологични решения за автоматизация на AML/CFT процесите. Платформата интегрира модули за KYC, мониторинг на рискове и автоматизирано събиране на данни, което намалява времето и усилията за изпълнение на законовите задължения.

Ключови предимства на Truvity са нейната гъвкавост и адаптивност. Платформата се настройва динамично според последните регулации, позволявайки бърза адаптация без тежки ИТ промени.

След интегрирането на Truvity една финансова институция може да автоматизира проверката на нови клиенти, да генерира сигнали при подозрителни транзакции и да съхранява необходимата документация с минимална човешка намеса и висока точност.

Новите FATF препоръки за България са възможност страната ни да се утвърди като сигурен финансов партньор. Това изисква не само законови промени, но и ангажираност, сътрудничество и технологични решения. Съответствието не е пречка, а път към устойчив растеж – особено с помощта на платформи като Truvity, които улесняват процеса значително.